Добринка Николова е дългогодишен начален учител и заместник-директор на ОУ „Найден Геров“ в Бургас. Тази година, по повод навършването на един век на учебното заведение, тя бе наградена заради своя педагогически стаж и професионализъм.

Тя започва своята история именно от училището в ж.к. „Меден рудник“, където е била ученичка, а след това:

– Къде другаде да започна работа, ако не в родното училище? Още повече, че аз живея тук. Дядо ми е един от първите заселници в селото, което тогава се е казвало Карабаир. И той е помогнал както за построяването на училището, така и за електрифицирането на селото. Всичко – корените ми – са тук, в училището, и затова се завърнах тук. И нито за миг не съжалявам, че тук премина целият ми педагогически стаж. Много неща научих тук – и от по-възрастните колеги, и от по-младите. И продължавам да се уча, въпреки че вече съм към края на педагогическия си стаж.

– За всички тези години как се промени училището?

– Нашето училище расте с бързи темпове към прогресивно развитие. Не само по отношение на материалната база, а и по отношение на квалификацията на учителите. Непрекъснато се провеждат обучения както на училищно ниво, така и извън града – в столицата, в университетите – за усъвършенстване на учителите. Когато бях ученичка тук, училището беше една стара сграда. Но сега виждаме модерно училище, съобразено с новите технологии. Непрекъснато се модернизира материалната база. Все нещо дострояваме, оправяме, подреждаме, строим нещо ново.

– А духът на училището промени ли се?

– Духът не само че не се промени. Той се съхрани и се предава на следващите поколения, защото нашето училище уважава традициите и мечтае за едно много по-добро бъдеще, но в никакъв случай това бъдеще да не забравя миналото.

Добринка Николова ни върна един век назад във времето:

– Карабаир тогава е било една поляна. Те са бежанци от Турция и се заселват тук. Това се случва през 1920 година. А през 1926 година вече имало пораснали деца, готови да се учат. Затова семействата, които са били на тази територия, събират средства и построяват две стаички в двора на дядо Яни, който дарява част от земята си, за да се построи училището. И ето тук, в двора на училището, са били тези стаички, които после се разрастват и стават това училище, което сега виждате.

– А към младите преподаватели и хора, желаещи да се захванат с учителската професия, Николова се обърна така:

– На бъдещите поколения учители ще кажа – работете професията учител само ако я обичате. Ако наистина искате да бъдете учители. А не просто защото трябва да работите нещо.

Интервю на Християна Йорданова, БНР- Бургас