В заниманията по интереси на 3в клас, с класен ръководител г- жа Недка Сурчева и учител ЦДО г- жа Николета Недева, учениците се докоснаха до  най-древния български обред – Кукеров ден!  Техни специални гости бяха учениците от клуб „Млад читател“ към ОУ „Найден Геров“ гр. Бургас.

Третокласникът Антонио Щерев , заедно със своите родители разказа на съучениците си за празника, който се празнува в  краят на февруари и началото на март месец.

Кукерското шествие е истински карнавал, в него се срещат различни персонажи – Кукер, Цар, Царица, Булка, Младоженец, Баба, Доктор, Магаре, Мечка, Бръснар, Ваксаджия, Циганин, Поп и т.н., а от по-ново време и Полицай. Персонажите се менят според традицията на селото, но във всяка къща очакват с нетърпение групата да мине и да донесе здраве и берекет. Когато кукерските чанове зазвънят, а тъпаните на придружаващите ги музиканти забият, адреналинът се покачва и настава всеобща веселба. Въпреки големия, вледеняващ студ, обичаен за месец януари, когато обикновено се изпълнява ритуала, шествието тръгва рано сутринта, за да може да обходи всички къщи.

По традиция участват само мъже, но все повече се срещат и жени, които играят различни мъжки роли. Празникът започва със символичното “раждане” на главния Кукер или неговото обличане. “Раждането” на Кукера съответства на обновяването на природата и трябва да се извършва в затворено пространство, пещера, която символизира утробата на майката-земя. Действителното обличане на Кукера се извършва в селската кръчма само от мъже, които са сред старейшините на селото. Те зашиват с конопени конци седем овчи кожи – по една цяла на ръцете и краката, по една за гърдите и гърба, както и една последна за шапката (маската) на главата. Най-вероятно кожите въплъщават идеята за тракийския бог Дионис, който е разкъсан на седем части от титаните и възкръсва след като Аполон ги събира отново.

След зашиването на кожите кръстът на Кукера е опасан с въже, на което са захванати хлопки. Те са задължително от бик и са единственият звук, издаван от Кукера, тъй като той през цялото време не говори. В предната част на въжето е завързан дървен фалос, боядисан в червено. Червеният цвят е символ на плодородието и трябва да присъства задължително. Лицето и ръцете на Кукера са начернени с катран, с пепел от ръжена слама, смесена с олио. Черното, за разлика от червеното, символизира лошото, хаоса, смъртта, но и неговото присъствие е необходимо, за да има равновесие на Земята.

След обреда, по традиция, кожите от облеклото на Кукера се разхвърлят по нивите или се изхвърлят на бунище. Фалосът също се хвърля на нива или се пуска в торбата на мъж, чиято жена е бездетна.

Обиколката на селото от Кукера и свитата му се извършва винаги в посока изток – север – запад – юг.

След магичния разказ всички се насладиха на вълнуващото  прогонване на злите сили.